История на Хасково
Първите данни за население на територията на град Хасково датират около V хил. пр. Хр. За това свидетелстват десетки артефакти като каменни оръдия на труда, разнообразни идоли, амулети, нанизи и огърлици и др.
В желязната епоха регионът е населен от траките. Те оставят белега си под формата на редица гробници, светилища и крепости. Едно от най-значимите свидетелства за тяхната култура можем да открием в уникалните стенописи на гробницата край село Александрово, община Хасково.
В средата на VI в. към Тракия и Беломорското крайбрежие започват да се заселват славяни и прабългари. Споменът от тези времена и народи откриваме в средновековно селище в местността “Хисаря” и крепостната стена в Хасково. В края на Х и началото на ХІ в. крепостта е била свидетел на множество битки и сражения и бива почти изцяло разрушена.
По времето на Втората българска държава Хасково се свързва със славната битка при Клокотница от 1230 г. Тогава войските на легендарния владетел и български цар Иван Асен ІІ разбиват многобройната войска на византийския деспот Теодор Комнин.
В периода на Османската империя Хасково се среща под имената Хаскьой и Марса. В средата на 19 век разцъфтяват традиционните занаяти като кожарство и кожухарство, а в града се оформят цели занаятчийски и търговски улици с над 200 работилници и търговски кантори. Едно след друго в Хасково изникват новобългарски училища. В началото на 20 в. Хасково се утвърждава като център на тютюневата промишленост.
Преминал през епохата на т.нар. „социалистическо строителство“ и годините на демократичния преход, днес Хасково е един красив и модерен град с развита пътна и жилищна инфраструктура, с устойчив бизнес в областта на машиностроенето, леката промишленост, търговията, земеделието, транспорта и др.
Полезни данни
Община Хасково се намира в хълмистите равнини на Югоизточна България и заема най-западната част на Хасковска област. Разположена е между Родопите и Стара планина.
Територия: 740,22 кв. км.
Населени места: 37 населени места, 1 град и 36 села
Климат: умерено-континентален, със силно подчертано средиземноморско влияние
Население: 89 342 души (в град Хасково – 72 336, в селата- 17 006 души)
Ежегодни културни събития
Културните събития, превърнали се в емблематични за Хасково са:
- Национален конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, който се провежда през месец април
- Национален събор на народното творчество „Китна Тракия пее и танцува“ през месец май
- Национален фестивал „С песните на Ари“ през месец юни
- Театрални празници „Театър, обичам те!“
- Фестивал на камерния танц
- Хасково Рок Фест
- Джаз фестивал Хасково
- Тържества по повод Деня на Хасково – 8 септември
- Музикални дни „Проф. Недялка Симеонова“
- Национален фестивал на Коледната и Новогодишна песен
Забележителности
Александровската гробница, разположена в западните покрайнини на село Александрово, на около 20 км източно от град Хасково, е открита през 2000 г. при разкопки на могилата “Рошавата чука” от екип археолози, ръководен от д-р Георги Китов (1943-2008). Гробницата е тракийска и е едно от най-значимите открития на българската археология. Построена е през втората половина на IV век пр. Хр.
Най-високата в света статуя на Света Богородица с Младенеца. Монументът е открит през 2003 г., а две години по-късно, с внушителните си 32,8 м. височина, е вписан в книгата „Световните рекорди на Гинес“, раздел „Религия“. От 2009 г. е и в листата на Стоте национални туристически обекта на България под номер 72. Автори на статуята са скулпторите Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив.
Храм „Успение Богородично“ в село Узунджово - „джамията – църква“, уникална не само с архитектурата си, но и с историята, която пази и разказва.
Възрожденските къщи в Хасково – Кирковото училище, Паскалевата къща, Къщата на Чорбаджи Димитрак и други в стария възрожденски квартал на Хасково
Паметникът на легендарния Десети Родопски пехотен полк
Паметникът на Капитан Петко Войвода
Лесопарк Кенана
Парк Ямача
Старата часовникова кула в центъра на града
Монумент „1000 години Хасково“ и други
