НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ
ЗА МЛАДЕЖТА
2021-2030 г.
АНГАЖИРАНЕ
ОВЛАСТЯВАНЕ
РАЗВИТИЕ
Младите хора се сблъскват с все повече и различни предизвикателства, свързани с развитието на съвременните общества и съвременния свят. Въпреки това те не са само пасивни участници в тези световни процеси. Младите хора предизвикват статуквото. Те са лидери, иноватори и създатели на решения на местно, национално и глобално ниво. Техните визия, качества и умения са незаменими за изграждането на по-устойчиви, справедливи и модерни общности. Активното участие на младите хора в икономическия, социален и политически живот на една страната е от ключово значение както за тяхното благополучие, така и за
просперитета на страната. Поради тази причина младежките политики в България очертават системен и холистичен подход за създаване на благоприятни условия за младите българи да
бъдат пълноценни членове на обществото и двигатели на позитивна промяна. Този подход се реализира чрез Националната стратегия за младежта, която със своя 10- годишен хоризонт задава основната посока и стратегическите приоритети в сектора, съгласно чл.4, ал. 4 от Закона за младежта. Националната стратегия за младежта 2021 - 2030 г. разглежда младите
българи като „Способни, ангажирани и овластени млади хора, готови да развиват своя пълен потенциал и съзнателно да допринасят за развитието на Република България в контекста на европейското семейство и глобалния свят.“
За постигането на тази визия стратегията се фокусира върху следните стратегически приоритети:
● Приоритет 1: Насърчаване на неформалното обучение;
● Приоритет 2: Насърчаване на заетостта и подкрепата за млади хора, които не учат, не работят и не се обучават (NEETs);
● Приоритет 3: Насърчаване на ангажираността, участието и овластяването на младите хора;
● Приоритет 4: Развитие и утвърждаване на младежката работа в национален мащаб;
● Приоритет 5: Свързаност, толерантност и европейска принадлежност;
● Приоритет 6: Насърчаване на здравословен и природощадящ начин на живот;
● Приоритет 7: Насърчаване на културата и творчеството сред младите.
Визията, приоритетните области, стратегическите и оперативни цели в НСМ 2021-2030 г. са формулирани на базата на проведени дискусии и тематични срещи с млади хора от различни области на страната чрез анкетни допитвания до младежки организации и други дейности за получаване на обратна връзка. В партньорство с общинските и/или областните администрации бяха проведени общо 13 консултации с младежи и младежки организации в различни
градове на страната, в които взеха участие множество български младежи на възраст 15 - 29 години. Целта на консултативния процес бе да се проследят нагласите на младите хора, да се идентифицират предизвикателствата, ключовите области и приоритетни теми, да се обсъдят промените, които младите очакват в резултат от изпълнението на стратегията. В дебатите, провеждани паралелно с разработването на рамката на стратегията, се включиха, наред с младите хора, и представители на заинтересованите страни, местните и регионални власти.
С оглед на многосекторния подход на младежките политики и необходимостта от консултиране по конкретните тематични области с експерти по ресори, ММС сформира Междуведомствена работна група с представители на всички министерства за разработването на оперативни цели и мерки за изпълнение на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. Разпознавайки ключовата роля на местната власт за успешното изпълнение на Националната стратегия за младежта, проектът на документ е обсъден и с представители на Националното сдружение на общините в Република България.
Проектът на мерки, които да бъдат включени в новата Национална стратегия за младежта, са обсъдени в рамките на Националния консултативен съвет за младежта и Обществения съвет по въпросите на младежта към министъра на младежта и спорта. Финансирането на Националната стратегия за младежта се осъществява приоритетно посредством националните и общински програми за младежта, в рамките на определените бюджети на отговорните първостепенни разпоредители с бюджет за съответната година. Средства могат да бъдат осигурени и чрез проектно финансиране от действащи програми на Европейския съюз, Съвета на Европа и други източници. Финансирането за мерки, попадащи в обхвата други ведомства, се осигурява в рамките на средствата, планирани по бюджетите на съответните отговорни институции чрез държавния бюджет.